Искам да започна да пиша мнението си за книги, които съм прочела от много време и мисля днес да поставя началото на това ново начинание. Мислех да водя този тип постове в инстаграм, но като се знам как винаги имам много неща за казване, реших че блога е по-подходящо място за тези ревюта. В първият пост ще споделя мнението си за поредицата "Песен за Огън и Лед " от Джордж Р.Р. Мартин.
"Шеметен бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие. Сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконнородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби.
Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта, а една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което ѝ е скъпо."
"Песен за Огън и Лед" е епична фентъзи поредица, която връхлита читателя като лавина с обема си от над 4000 страници. Въпреки че книгите се водят "фентъзи", доста се доближават до реалността със своите персонажи и събития. Естествено, има и доста фентъзи елементи, но преобладаващи са политическите интриги и заговори.
Персонажите са изградени изключително дълбоко и реалистично, доближаващи се до хората, такива каквито са в истинския живот. Освен, че получаваме детайлно описание на героите, ние проникваме и във вътрешния им свят, благодарение на подробните описания на мислите и чувствата им. Така успяваме да се сближим още повече с тях и да разберем какво им се върти в главите след дадена случка и взето решение. Почти нямаме герой, който да е изцяло добър. Повечето образи, с които се запознаваме са "сиви" и имат в себе си добро и зло. Злодеите от друга страна пък са доста и са зло в най-чиста форма. Точно това прави поредицата уникална, защото не получаваме типичните фентъзи герои, а хора толкова жадни за власт и мъст, готови на всичко за да ги постигнат. Трябва да спомена и изключително добре развитите женски персонажи, които смело мога да твърдя, че са представени по-добре от повечето мъжки персонажи. Кейтлин Старк и Церсей Ланистър са абсолютното превъплъщение на образа на майката, която е готова на всичко, за да брани децата и семейството си ; Денерис Таргариен преминава по пътя от наплашено и тормозено момиче до непоколебима завоевателка; Бриен от Тарт е смел войн, изкусна с меча и честта е най-важна за нея, което я прави достойна за рицар. Така мога да продължа да изреждам до безкрай, но ще разваля удоволствието от това лично да се запознаете с колоритните герои на Мартин, а те са доста голям брой и всички са интересни по свой начин.
Сюжетната линия в книгите от поредицата "Песен за Огън и Лед" е супер детайлна и "разбита" през погледите на десетки герои. Въпреки обема си, действието се развива интересно и динамично, вплита доста мистерии, пророчества и персонажи, като много голяма част от тях въобще не стигат до сериала, а са доста важни и дават "пълнота" на цялата история. Описателната част преобладава в романите, но това мен по никакъв начин не ме напряга, а дори напротив. Със своето майсторство на описване и невероятен усет към детайлите, Джордж Мартин успява да ме потопи изцяло във света и историята на Вестерос, като ме кара напълно да забравя за външния свят и да съм просто там. Имам чувството, че съм присъствала на всяка битка и на всяко приключение; че усещах студа на Вала и жегата в Червената пустош; че съм доловила уханието на всяко блюдо. Чувството за повтаряемост напълно липсва и няма нищо излишно, което авторът да е ползвал за "пълнеж" или просто да "разтяга локуми", поне според мен. Аз имах проблеми единствено с първите 300 страници от "Сблъсък на Крале", тъй като ми бяха доста скучни главно заради главите със Станис, но след това поредицата напълно ме погълна. Светът на Вестерос е изграден невероятно до най-малката подробност и така Джордж Мартин успя да изрисува съвсем нов облик в главата ми, въпреки че първо съм гледала сериала и след това съм чела книгите. Успях да видя дори някои от главните герои в съвсем различен облик от телевизионната им версия.
Единственият минус на този велик епос е това, че все още не е завършен, а и не е ясно дали някога ще бъде. "Ветровете на Зимата" е може би най-чаканата книга и съм сигурна, че когато бъде публикувана ще има доста голяма истерия. Аз искам да бъда оптимист и за това вярвам, че един ден ще я държим в ръце.
"Песен за Огън и Лед" е първата ми изцяло прочетена поредица и постави летвата ми доста високо за всяка бъдеща друга. Ще бъде съвсем меко казано, ако кажа че харесвам книгите, защото аз буквално съм обсебена от тях, от сериала и от всичко свързано със света на Вестерос. Историята на този измислен свят ми е много по-интересна от историята на света, в който живея и съм много по-добре запозната със нея. Препрочитането на поредицата е просто неизбежно, защото е толкова богата на събития, герои и мистерии, че няма как да запомните всичко от едно прочитане. Аз със сигурност пак ще се върна към книгите, защото никога няма да ми омръзне да посещавам Вестерос чрез тях или чрез сериала. Препоръчвам Ви книгите с две ръце и два крака, защото сериалът "Игра на Тронове" е само върхът на айсберга наречен "Песен за Огън и Лед"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар