BG Trips: Райското Пръскало

От много време исках да започна да пиша и на други теми, освен за козметика и днес започвам нещо като нова рубрика, в която ще пиша за местата, които съм посетила в България.
Посещавала съм много и интересни места в нашата родина, но е било преди доста време и нямам снимки от тях. Една от целите ми е да ги посетя отново, за да ги снимам и да им се полюбувам пак на една по-зряла възраст. Естествено искам да посетя и много други места в България, които не съм виждала, но да не се отнасям от основната тема днес, а тя е най-високият водопад на Балканския полуостров. Това беше най-скорошната ми екскурзия и то на място, което не бях посещавала преди и много исках да видя. И така, на 8-ми септември миналата година се отправихме към Калофер на това малко пътешествие, хаха. 
Вече не си спомням в колко часа тръгнахме, но закъсняхме и пристигнахме пред хотела към 10 часа. Бяхме си запазили стая в хотел Райски кът, който се намира в местността Паниците и е на 4 км от Калофер. Настаняването ставаше към 2 часа след обяд, но ние нямахме време да чакаме, оставихме багажа в колата и се отправихме към водопада. Местността е последната точка, до която можете да стигнете с кола, защото след нея започва преход през планински маршрут, който е непроходим за кола. Още на първите няколко метра исках да се откажа и да се върна. За да стигнем входа на Национален парк Централен Балкан, трябваше да минем през ужасен маршрут, който дори не мога да нарека път. Стръмен, с камъни и на места с пясък. Още тогава се стреснах как ще сляза обратно от там без да се пребия, защото изкачването беше доста неприятно.

Стигнали сме пред началото на парка в 11:17, което значи че сме се изкачвали около 30 минути. Там има дървена табела и информационно табло за парка. След като преминете входа на Централен Балкан започва едно много по-леко изкачване през гъстата буково-дъбова гора. Има маркировка на пътя, така че е много трудно да се изгубите. 

След като изкачихме пътя през гората, стигнахме до голяма и шорака поляна, от която има страхотен изглед към околните върхове. Мястото е идеално за почивка и снимки, но ние нямахме време, за да се застояваме на едно място за дълго. Въпросната поляна е пасище на име Параджика, а красивата гледка около него е резерват Джендема. Там пътят е приятен и лек. 

Трудният участък от прехода започва, когато стигнете началото на резервата. Първо започва едно стръмно спускане надолу почти до самото му дъно. Много рядко имаше равен терен, но аз успях да падна и да си изкълча глезена на едно от най-равните места. След това прехода ми стана още по-труден и въобще не исках да продължавам. Имах чувството, че никога няма да стигнем хижа Рай и водопада. На всичкото отгоре бях и с кецове. Не тръгвайте с нищо по-различно от туристически обувки! Пътят през 85% от времето е труден. Голям помощник ще са Ви и щеки. Аз нямам, но благодарение на момчето с нас имах един дебел клон, с който се движех малко по-смело на изкачване и на слизане. Прехода тук отнема около два часа и е най-дълъг и труден. За сметка на това, гората беше супер красива и имаше два моста, които придаваха магия на целия пейзаж. 

Хълмът, по който се изкачвахме носи наименованието Малкият купен и точно зад него се намира долината, в която е разположена хижа Рай, а зад нея е Райското пръскало. Стигнахме хижата към 15:00 часа. Сега като се замисля, не сме били супер бавни, а пък често спирахме за 2-3 минутни почивки, главно заради мен. Когато стигнете хижата се открива страхотна гледка към водопада, но ако искате да отидете точно при него ще имате още около 20 минути път. Аз предпочетох да седна на една пейка, която гледа точно към водопада и да си почина. Докато другите поеха към водопада, аз се наядох и малко си починах. 

Все пак бях с изкълчен и подут глезен. Те имаха точно 5 минути почивка след като се върнаха и поехме обратно надолу. На мен лично, най-трудно ми беше слизането в последната част от маршрута, в която Ви казах че дори няма пътека, а просто нанагорнище, което на слизане вече е стръмно надолнище. В един участък имаше само пясък, камъни и нищо за което да се крепиш. Точно там се уплаших най-много и просто седнах на земята и се спуснах надолу...по задник, хаха. Нямате си на идея какво беше чувството, когато най-после бях на равна земя и отивах към хотела, след цял ден в мисли, че няма да сляза жива. Ако Вие сте решили да видите Райското пръскало, аз ще Ви препоръчам тези неща:
1. Задължително носете туристически обувки и щеки! Те ще улеснят доста целият маршрут.
2. Тръгнете възможно най-рано от местността Паниците, за да не бързате по пътя нагоре и надолу. Най-добре ще е да се настаните в хотела вечерта и на другия ден да е похода. 
3. Ние ходихме в началото на септември и денят вече беше по-къс, което беше още една причина да бързаме, за да не ни хване тъмното в гората. Най-подходящото време ще е около 20 юни, когато денят е най-дълъг. 

С доста смесени чувства останах след този поход. Хем ми хареса гората и донякъде водопада, хем не искам никога повече да се върна там. Аз не изпитах никакво удовлетворение, когато стигнахме хижата след дългия и труден път до там. Не съм никак впечатлена от видяното и за мен въобще не си струваше. Смятам, че голяма роля играе и факта, че си изкълчих глезена по средата на изкачването и също така бях с неподходящи обувки. И все пак, не мисля да се връщам скоро пак там. 

P.S.  В този ден поставих личен рекорд за извървени крачки, хаха!