Моите 10 Любими Албуми

Музиката винаги е била важна част от моя живот и е една от най-любимите ми теми за разговор/писане. За това и днес ще оставя козметиката на заден план и ще си говорим за музика.
В този пост ще Ви представя 10 от най-любимите ми музикални албуми. Никога не съм се ограничавала в един жанр, обичам да слушам различни стилове музика и за това албумите в поста ще са доста разнообразни. Не съм ги подреждала като класация, защото не мога да преценя кой да е номер 1 и кой 10. Просто съм отделила 10 албума, които смятам за най-добрите сред всички, които съм слушала и харесвам всяка една песен в тях.

1. "Rituals" на Rotting Christ

Думата, която най-точно описва този албум е ШЕДЬОВЪР! Вдъхновението и основна тема на текстовете в албума са ритуали посветени на езически богове от най-различни точки на Земята. Ще чуете текстове изпълнени на арамейски, латински,старогръцки и други древни езици, придружени от епична музика и хорове, от които ще Ви настръхне кожата. Албумът е богат и на различни за метъла музикални инструменти ( в песента "Tou Thanatou" има страхотна гайда ), което го прави интересен и запомнящ се. Жанрът на албума се определя като мелодичен блек метъл. "Rituals" беше първият албум на Rotting Christ, който чух и от тогава съм влюбена в музиката им. Най-любимата ми песен от този албум е "Ze Nigmar". Въпреки че блек метъла не е стил, който би се харесал на много хора, Rotting Christ са глътка свеж въздух с техните експерименти с текстове и музикални инструменти. Това ги прави една идея по-леки за слушане и биха се харесали на хора, които дори не слушат този стил.

2. "Medusa" на Paradise Lost

Тук се колебаех между два албума на групата, но в крайна сметка избрах "Medusa" пред "Tragic Idol". Албумът е изключително атмосферичен, изпълнен с меланхолия и мрачно готик усещане. Това беше албумът, който ме накара да обърна по-голямо внимание на Paradise Lost и доста ми допаднаха като стил. Жанрът им е дет-дуум готик метъл, за който са типични бавното темпо и текстове за страх, отчаяние и гибел. Въпреки това, "Medusa" е албум, който ми действа супер отпускащо и ме пренася в един мрачен и самотен свят. Най-любимата ми песен от албума е "The Longest Winter", която доста ми напомня на песните на Type O Negative.

3. "Fight Like a Girl" на Emilie Autumn

Снимката е свалена от Google

Това е албум, който все още нямам в колекцията си от дискове, но много искам да се сдобия с него, защото е просто уникален. Албумът е базиран по книгата "The Asylum for Wayward Victorian Girls" ( която е написана от самата Emilie ) и по нейни лични преживявания. Музиката е в типичният за Емили стил, в който преобладава цигулка. "Fight Like a Girl" е музикално пътешествие през човешката психика, което е представено по превъзходен начин чрез текстовете и музиката, написани от Emilie Autumn. Песента, която най-много харесвам от албума е "Scavenger". Стилът на Емили се определя като дарк кабаре, индъстриъл и готик. Самата тя се е повлияла най-много от глем рока и Викторианската епоха за своята музика. Мога още много да пиша за нея и за този албум, защото за мен тя е един истински гений и страшно много ме вдъхновява. Препоръчвам Ви да си я пуснете и да я чуете. Супер различна и като музика, и като текстове. 

4. "Hozier" на Hozier

Тук вече Ви отнасям на вълна, която е по-позната на масовата публика, а именно първият пълен студиен албум на Hozier, който носи името на своя изпълнител. Повечето от Вас сигурно знаят само най-популярната му песен "Take Me To Church", която му донесе световна слава. Препоръчвам Ви да чуете целият албум, защото всяка песен носи дълбоко послание, а гласът на Hozier е просто ангелски. Музиката е много отпускаща и в почти всяка песен присъства акустична китара, на която свири самия изпълнител. Стилът му се определя главно като инди рок, блус и соул. Песента, която най-много харесвам от албума "Hozier" е "Work Song". Според мен, Hozier е един от най-добрите съвременни мъжки вокали и истински поет. 

5. "Imaginaerum" на Nightwish

След като Таря Турунен напусна групата, аз бях категорична, че не искам да слушам нищо от следващите неща на Nightwish, защото просто не виждах коя друга ще може да замести този мощен глас. Еми, все още не харесвам тогавашния женски вокал ( Анет Олзон ) и сегашният ( Флоор Янсен ), но в "Imaginaerum" не вокалите са най-впечатляващи, а музиката. Мощ и епичност са най-точните думи, с които мога да опиша тази музика. Албумът е богат на тежки китарни рифове, мощни ударни ритми и гост музиканти, които правят музиката магична. Сред гост музикантите са Тroy Donockley, който участва с ирландски гайди, тенекиени свирки и вокали в песента "Song of Myself"; Pekka Kuusisto ( цигулка) и Лондонската филхармония. "Imaginaerum" разказва историята на стар композитор, който е на смъртно легло и си припомня младините. Албумът има версия с два диска, като единят е изцяло инструментал на всички песни. Стилът на Nightwish е симфоничен/пауър метъл и този албум отговаря изцяло на него. "The Crow, the Owl & the Dove" е любимата ми песен от "Imaginaerum". Има и филм направен по албума, който носи същото име.

6. "Nordland I" на Bathory 

Снимката е свалена от Google

Bathory са шведска метъл група, която е сред основоположниците на блек и викинг метъла. Отличават се с това, че преминават през различни стилове метъл по време на кариерата си, която започва през 1983 година и завършва със смъртта на създателя си Куортън през 2004. Първоначално работи и с други музиканти, но в последните му 3 албума ( през 2001,2002 и 2003 ) той е единственият член на Bathory. И това е едно от най-впчатляващите неща в работата му, защото всичко, което чувате в тези три албума ( съответно "Destroyer of Worlds", "Nordland I" и "Nordland II" ) е изсвирено и запизано изцяло от него. Идеята на "Nordland I" е да бъде част от четирилогия, но след смъртта на Куортън тя остава недовършена. Албумът е завръщането на Bathory към викинг метъла и песните в "Nordland I" са на тематика от скандинавската митология. С една дума мога да кажа само, че албума е ЕПИЧЕН! В много от песните са включени звуци от природата, като гръмотевици, шумове от гори и реки, песни на птици, бяг на коне. Любимата ми песен от "Nordland I" е "Dragon's Breath". И този албум не е част от диск колекцията ми, но се надявам да се сдобия с него някой ден.

7. "Elephants on Acid" на Cypress Hill 

Никога не съм била фенка на Cypress Hill и на музиката им, въпреки че хип-хопа е един от първите жанрове, които започнах да слушам от малка. Пускала съм си техни стари песни, но 90% от тях не ми харесваха и въобще не съм ги търсила след това. Миналата година обаче, чух песента "Band of Gypsies" и моментално ми хареса. Слушах я по 10 пъти на ден и бях супер благодарна на колежката ми, че ми я пусна, защото въобще нямаше да стигне до ушите ми по друг начин. Реших да си пусна целият албум, но бях доста скептично настроена и не мислех, че ще ми хареса. Веднага щом го изслушах започнах да го търся онлайн и си го поръчах. Музиката и текстовете са в типичния стил на Cypress Hill и се пее основно за марихуана. По голямата част от албума е записана в Близкия Изток и в песента "Band of Gypsies" ще чуете различни за хип-хопа музикални инструменти, на които свирят улични музиканти от Египет. 

8. "Badlands" на Halsey

Първият ми допир с музиката на Halsey беше мигновена любов. Много рядко се впечатлявам от женски вокали и нямам много любими изпълнителки, но нейният глас и музика просто ме погълнаха. Гласът й е толкова красив и чист, че все едно се слива с музиката и се получава една магия. Песните в албума са написани от Halsey, когато е била на 19 години. Стилът й се определя като електро-поп, а в текстовете най-често се засягат теми за любов и самота. Песента, която най-много харесвам от албума "Badlands" е "Castle". Това беше и първата песен на Halsey, която чух.

9. "This is War" на 30 Seconds to Mars 

Снимката е свалена от Google

30 Seconds to Mars са една от групите, които заемат специално място в моето сърце. Обичам музиката им, текстовете, клиповете и цялата енергия, която излъчват. Не мога да опиша с думи моето възхищение към тези хора, а пък Джаред Лето е един от най-големите ми вдъхновители. "This is War" е третия албум на групата и един от най-успешните. Музиката е много енергична и мотивираща. В записването на албума вземат участие и феновете, които могат да се чуят като хор в почти всяка песен. Не мога да дам точно описание на текстовете, защото всяка песен е с послание, което всеки може да си изтълкува различно. Стилът на групата е алтернативен рок. Любимата ми песен от "This is War" е "Hurricane", която вдигна много шум заради скандалния си клип. Режисьор на клипа е Джаред, но използва псевдоним. Той е автор и на всички текстове в албума.

10. "Hexada" на Ghostmane 

Снимката е свалена от Google

Тук ще Ви потопя в ъндърграунд хип-хопа на Калифорния и ще представя на Вашето внимание този уникален творец на име Eric Whitney или по-известен като Ghostmane. Него го открих съвсем случайно в средата на миналата година и останах изумена. Първата песен, която чух беше "Elixir" и просто не исках да спирам да я слушам. Тук също бях скептично настроена и не мислех, че ще ми харесат другите му парчета, но стана точно обратното. Харесвам всяка една песен и албум, и ми беше трудно да избера кой точно да Ви покажа тук. Музиката на Ghostmane е уникален микс от хип-хоп и метъл, а текстовете му са свързани с окултизъм, нихилизъм, смърт и депресия. Самият той казва, че е силно повлиян от блек метъл групата Bathory и от други екстремни банди като Death, Deicide, Carcass и Mayhem. Ghostmane има запомнящ се глас, който не може да бъде объркан. Ще Ви направят впечатление бързите рими и крещящите му на моменти вокали. Определено музиката му много ми пасва и е нещо различно, което търсех дълго време. Песента от "Hexada", която най-много харесвам е "NAILS". 

Ще завърша този дълъг пост с един цитат на Платон относно музиката, който гласи: "Music and rhythm find their way into the secret places of the soul."